Най-величественият храм

Най-големият храмов комплекс в света Ангкорват, който се намира в Северозападна Камбоджа, има шанс да бъде провъзгласен за едно от седемте оцелели чудеса. И то ще се окаже символ на... фалоса.

Величественият Ангкорват и прилежащите към него по-малки храмове смайват не само със своите размери и изяществото на каменните си релефи, но и с тайнственото си излъчване в гъстата джунгла, която ги обгражда отвсякъде. Близо шест века той е изгубен за човечеството, докато в края на ХIХ в. не е открит от французина Анри Муо. Първоначално го смятат за будистки храм заради многобройните статуи на Буда, но после френски учени откриват първата му тайна - произходът му е хиндуистки. Постепенно изследователите разгадават в него символите на преминаващи едно в друго езически вярвания и религии, като много туристи с изненада узнават едва пред стените му, че светаята святих в Ангкор е фалосът.

Както Ангкорват, така и останалите храмове наоколо въплъщават хиндуистката представа за вселената. В центъра й е планината Меру - обител на боговете. Планината е обкръжена от Световния океан, в който плават континентите. В недрата й е скрит фалосът на Шива (лингам), който е символ на животворната сила.

Историята на Камбоджа започва през 802 г., когато крал Джаяварман II основава държавата Камбуджадеша. Той разпространява сред кхмерите култа към бога-цар, който преминава в следващите религиозни системи. Джаяварман II издига първото възвишение във формата на пирамида, върху което поставя лингам, за да му се кланят жреците. Светилището олицетворява планината Меру, а кралят в качеството си на "господар на планината" се обявява за цар-бог и владетел на вселената. Половин век по-късно крал Индраварман II изгражда върху пирамидата на своя предшественик първия храм на кралския лингам. Над столицата се извисява огромен златен фалос, който олицетворява кралската власт. Оттогава всеки монарх се чувства длъжен да строи свой храм, за да доказва мощта си, който след свършека на земния му път се превръща и в негова гробница. Поклонението пред кралския фалос, чиято обител е храмът, се смята за държавна религия.

В началото на ХII в. кмерската цивилизация достига върха си при Суряварман II, който царува от 1113 до 1150 г. и започва строителството на Ангкорват. Той посвещава храма на бог Вишну, а не на Шива. Докато Шива е бог на разрушението и смъртта, от която се ражда животът, Вишну е бог на изграждането и хармонията. Всъщност и двете божества представляват единство в кхмерските вярвания, които за разлика от класическия хиндуизъм не отделят голямо място на Брама. Ангкорват е храм на три тераси, като върху най-високата се издигат пет кули. С малко усилие на въображението съвременният турист може да открие, че наподобяват фалоси. Те са центрове на кхмерската вселена, около които върху стените в галериите са изобразени чрез изкусни релефи сцени от мирния живот и войните на кхмерите, както и картини от хиндуистките епоси "Рамаяна" и "Махабхарата".

Последният от великите строители в храмовия комплекс е Джаяварман VII, царувал от 1181 до 1219 г. Той издига недалеч от Ангкорват комплекса Ангкортом, в чийто център е храмът Байон. В него има 50 кули с колосални човешки лица, обърнати към четирите посоки на света. Това е времето на навлизането в Камбоджа на будизма махаяна. Затова в централния храм има изображение на Будараджи - краля като въплъщение на Буда. Лицата на кулите също са портрети на краля, но представени като Авалокитешвара - "бога, който гледа надолу" със съчувствие към страдащото човечество.



Светослав Терзиев


Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.