Шествието за Великден на остров Корфу

Всички идващи се стараят да се приберат плътно до сградите, заради предстоящата след парада традиция, хем да заемат удобна позиция да гледат. И започва т.нар. Първо възкресение. В 9,00 часа от църквата на Св.Спиридон се изнасят мощите, които се пренасят по тесните улички на града до началната точка, от където започва шествието. И докато всикчи още си търсят удобни местенца за наблюдение, за снимки, от горния край на града, вече се чува музиката от първата филхармония, която минава по цялата улица покрай Листон, оттам завива по друга широка улица, като целта е да предшества пренасянето на мощите през целия град, докато ги приберат отново в църквата.

Музиката е тържествена, бавна, почти съжалих момчетата и момичетата, които трябваше да пристъпват в ритъм. Пред всяка група има плащеница със светия. На острова има над 20 филхармонии общо, от които 3 са най-големите, а те също са и възрастово разделени. Шествието започва с най-младите, които водят групите на отделните училища, отново възрастово разпределени. Така и не разбрах критерия на подбор на участниците от училищата, но вероятно е по успех, училищни заслуги, със сигурност не беше по външен вид.

Ето по-отблизо и плащеницата. Сигурно не е лесно това да се носи на рамо и явно тежеше, защото от всичките ми опити да ги снимам, само този май е един от най-сполучливите. Човека местеше плащеницата ту на едното, ту на другото рамо. И докато "младата" филхармония преминава до другия край, след тях групите ученици също, вече се задава и средната по възраст филхармония, последвана отново от ученици, но вече видимо в по-горните класове. Всъщност сега се сещам, че партньора ми на острова ми показваше снимки, на които децата му са участвали в шествието - явно е въпрос на престиж и не всеки може да бъде избран. Но пък са много хубави тези вторите, нали? А музиката вече беше по-тържествена, по-предизвикваща усмивки и ведрост.

След тази филхармония минаха групите също и на общината, на банките, на театъра... И ето, задава се "тежката артилерия" - най-старата филхармония. Ех, защо не записах клип със звук, за да можете да чуете .... Всъщност трите филхармонии се надграждаха, като всяка беше по-празнична от предишната. Третата беше ... не случайно именно те водеха литийното шествие с мощите, и всички църковни представители.

При явно невероятната организация, целия този парад свършва в 10,30. След което започват приготовленията за единствено на острова традиция - чупене на глинени съдове. Традиция, която е взаимствана от венецианците, но при тях е била за Нова година. Дори до колкото зная дори и до наши дни в Италия има традиция на Нова година да се хвърлят през прозореца стари вещи, за да бъдат заменени с нови.

За сметка на това корфиани превръщат тази традиция в своя Великденска. За краткото време всички трябва да приготвят глинените съдове, междувременно шествието да се разпръсне, а хората да се приберат плътно от двете страни на улицата, за да няма грешки. През няколко тераси имаше приготвени две по-големи делви... Всъщност това е и нещо като надпревара, кой по-голяма делва ще счупи. Всяко показване на следващата по-голяма делва предизвикваше възгласите на хората по улиците, а собствениците им гордо приемаха тези възгласи като признание.

Шумни възгласи и почти паника в една възрастна гъркиня до мен предизвика показването на тези две делви. Бяха на последния етаж, огромни... преди хвърлянето им момчетата три пъти лъгаха хората долу... Честно казано, като ги видях се огледах накъде по-навътре от улицата да се скрия, ама нямаше начин, освен да вляза в стената. А женицата до мен искрено се притесни какво ще стане като хвърлят тези делви, дали наистина ще ги хвърлят, дали няма да ударят някого, а единия шофьор, който беше с нас повтаряше, че тези са луди. Чупенето не става едновременно, върви като вълна от единия край до другия, първо се хвърлят по-дребните съдове - гърнета, чинии, малки делви...Всичко това придружено със смях, викове...

И когато свършат дребните, започват да летят големите делви... Те наистина са луди и наистина ги хвърлят. Бях плътно до отсрещната стена, пред мен имаше поне 3 реда хора, но от тази делва водата, която се разплиска стигна до краката ми. И ако си мислите, че само една голяма се хвърля, нееее, ето я и втората от двете големи от последния етаж. Излишно е да обяснявам какви бяха аплодисментите и виковете, които придружаваха падането й.

А след това... Ех, след това е истинско веселие. Всички кафенета наоколо са препълнени, по улицата покрай Листон минават ученическите филхармонии, гърми музика, балони, суматоха... Това продължава до към 2-3 часа следобед, след което повечето се оттеглят на почивка, обяд, а също и да съберат сили за вечерното Възкресение. За жалост от него нямам снимки, просто сапунерката, с която снимам не става нищо хубаво на вечерни снимки. Ние също следобед си починахме и вечерта се върнахме в града. А там.... От 21,30 отново започват шествия и паради, обикалят главните улици. Първо се събират около улицата, където се чака да се донесе огъня за паленето на свещите... Нали съм си късметлийка и нали за сбъдване на мечта става дума, та точно пред мен спря автомобила, от който слезе свещенника, който носеше огъня. Оттам той се присъдедини към останалите от църковното шествие за да отидат до църквата. А ние се придвижихме към площада, където се провежда самата литургия. В 23,30 започнаха отново да идват филхармониите една след друга, тържествени, шумни и красиви. Подредиха се в очакване на идването на свещенниците. И точно в 00,00 часа ... "Христос Воскресе" и започна най-прекрасната заря, която някога съм виждала през живота си. Няма такава, повярвайте ми. Около 15-20 мин небето се украсяваше в какви ли не цветове и форми, филхармониите свиреха, чуваше се и църковната тържествена песен... Мисля, че точно в този миг изживях истинско щастие, такова, каквото никога досега не бях изживявала. Онова усещане, при което си даваш сметка, че дори ей сега да свърши света, няма за какво да съжаляваш...

Е, всяко нещо си има край, а ние трябваше да се придвижим до пристанището, където беше автобуса ни (по време на тези празници града се затваря за автобуси и коли). Единствения начин да се придвижа през множеството хора беше да се прилепя към някой от оркестрите, които в бърза маршова стъпка преминаха през центъра. И така, леви-леви, марширувайки с тях, а до ухото ми един тромбон свиреше с всички сили, но... изнесох се. Явно и останалите от групата са ползвали този начин, защото всички се събрахме навреме, за да се прибираме към хотела. И да, гърците празнуват Възкресението по свой си начин - след 00,00 часа се яде супата Магерица, а оттам - в бузукито Някои от нас също направихме така. Тоест пропуснахме супата, но не и бузукито.

На другия ден късна закуска, а междувременно чеверметата с агнетата вече бяха приготвени, жарта разпалена и печенето беше започнало
В 12 на обяд започна празнуването... мезета, салати, узо и страхотна програма. Нямах време дъх да си поема, какво остава за снимки, но успях да снимам ето това хлапе, което брилянтно танцуваше зембекико и обра овациите на зрителите.

Е, и ние танцувахме после... ама не толкова добре, затова не се показваме.

На другия ден, заредени с впечатления си тръгнахме към България...



Таис


Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.