Люксембург – стомана, банки и триезичие

Люксембург, малката западноевропейска държавица е известна с хилядолетната си история, с неповторимата смесица от френска изтънченост и немска солидарност, с многобройните си банки и стоманодобивната си промишленост.

Но и това прелестно кътче на Европа, често сравнявано с Швейцария, не остана незасегнато от икономическата криза. Голяма част от 120-те банки са в чужди ръце. Затова в Люксембург все по-често се прокрадва мисълта, че е отминало времето на разцвета, докато перспективите за бъдещето остават неясни.

В същото време обаче тази малка западноевропейска държава поддържа един от най-ниските проценти на безработица – 1.7%. Голяма част от активното население е заето в банковия сектор. Затова други смятат, че макар банките да са в чужди ръце, те запазват работните си места и капиталите в страната си. А най-важното е една държава да разполага с финансови средства.

Малка по площ - 2586 квадратни километра, и население - 400 000 жители, Люксембург напоследък като че ли иска да покаже, и то предимно на големия си френски съсед, че действително съществува. Защото, след като непрекъснато се говори за Радио Люксембург, за гигантския стоманодобивен концерн "Арбед", за Кирхберг, където се намира едно от седалищата на ЕИО, за 120-те банки и техните 6 000 клона, човек забравя, че в тази страна навярно трябва да живеят и люксембургци.

Е, имаше един прочут обитател на Великото херцогство – Чарли Гол, който в 1958 година спечели колоездачната обиколка на Франция, но сега той се е оттеглил и живее в самота. Наистина, преди години бе отбелязана и 100-годишнината от рождението на Робер Шуман, бивш френски министър-председател, който е роден в Клаузен, едно от предградията на столицата.

Но макар Карл Велики, наричан "бащата на Европа" (защото е създал обединена християнска Западна Европа), да е получил средното си образование в Атенеума в Люксембург, той е бил французин, въпреки че някои не са се колебаели да го наричат "шваба". След създаването си през 1867 година – или по-скоро след получаването на независимост – Великото херцогство стана жертва на това двусмислие. По това време най-възрастните люксембургци бяха поданици на австрийските Хабсбурги, 40-годишните бяха родени французи, а най-младите, възпитани по холандски, почти всички бяха живели като белгийски граждани, преди да изтърпят една година политика на германизация.

Години след тези събития още откриваме следи от въпросните влияния, но сега всички са сигурни, че са най-вече люксембургци. Нацистите разбраха това за своя сметка, когато през 1941 година решиха да направят преброяване във Великото херцогство като зададоха два въпроса на жителите му: каква е националността им и какъв е езикът им (без да забравят да уточнят във формуляра, че люксембургска националност и люксембургски език не съществуват). Но те бяха принудени да прекратят преброяването, защото и на двата въпроса всички бяха отговорили: люксембургски. "Днес – шегува се един студент – ще отговорим същото … само че на повече езици."

Редом със съседна Белгия, разкъсвана от непрекъснати езикови разпри, Люксембург предлага редкият спектакъл на мирно триезичие. Ако църквата си служи по-скоро с немския език, съдилищата дават предимство на френския. Люксембургски (смесица от двата езика, с превес на немския)/ сега се говори в Камарата на депутатите, чиито представител обаче винаги се изразява на френски.

Законите се пишат на френски, но вестниците – на немски. Английските филми се дублират на немски, но една фламандка и един португалец преди години сключиха брак на единствения общ език, който знаят – люксембургски. Мнозинството люксембургци са напълно триезични (какъвто далеч не е случаят в Белгия, където френски говорещите рядко знаят фламандски). Учениците говорят на люксембургски вкъщи и през междучасията, на немски в долните класове и на френски в горните.

"Може би защото говорим техните езици, съседите ни понякога показват тенденцията да ни отричат", казва един политик. Упреците се отправят главно към Франция, която не държала достатъчно на интересите на Люксембург. Друг признак на модерните времена се изразява във факта, че все по-малко студенти отиват да учат в Париж. "След май 1968 година родителите им мислят, че във френските университети цари постоянна бъркотия", споделя един студент. В замяна на това германските учебни заведения се котират по-високо.

И самият език, който и без друго е по-близък до немския, с всеки ден се доближава все повече до него.

На люксембургски "не бъди белгиец" означава "не бъди лицемер", но със съседите все пак трябва да се живее някак си. И всяка година в определения срок всеки уважаващ себе си белгиец отива да изтегли лихвите от парите, които е вложил в люксембургска банка без знанието на данъчните власти на своята страна. Белгийските профсъюзи са на мнение, че около 160 млрд. белгийски франка са вложени в Люксембург.

"Ако сегашните тенденции продължават, скоро вече няма да се питаме дали сме белгийци, немци или французи, защото всички ще бъдем … португалци." Тази мисъл на едни известен адвокат показва кой е проблем номер едно във Великото херцогство: демографията. Защото днес около една трета от 370 000 люксембургци са от чуждестранен произход.

При последното преброяване от чужд произход бяха 50% от децата под 10 години. Главните страни, от които идваше емиграцията, бяха Италия – до 60-те години, и след това – Португалия.

"У нас още няма расизъм – каза едно време Серж Колвелтер, председател на Асоциацията за подкрепа на чуждестранните работници, - но забелязваме да се очертава явлението на разделеното развитие: португалците вече могат да живеят в съвършено затворен кръг – да пазаруват в португалски магазини, да живеят в португалски квартали, а в училищата там учат главно португалчета."

Люксембургското общество е необичайно хомогенно: бедни почти няма, но няма и големи богаташи. Липсва аристокрация. Около 70% от населението са дребни собственици. Не рядко на 18 години младеж или девойка – вместо да мечтаят за други приключения – започват да изплащат първите вноски за свое парче земя. Но Люксембург не винаги е бил богат. По времето на Наполеон "департаментът на горите", както го наричали тогава, бил смятан за една от най-бедните части на империята. Поставяйки дълго време селскостопанска, тази страна – защото това не е само град, както мислят мнозина – е разчитала на стоманата за своето възмогване. " Люксембург е дар на стоманата, както Египет е дар на Нил", гласи една пословица. През добрите времена "Арбед" – главното предприятие за черна металургия – работеха 28 000 души, 1/5 от трудоспособното население.

Кризата нанесе удар на "Арбед", както и на другите европейски предприятия в същата област. Но в Люксембург ударът бе почувстван по-слабо. През 90-те години "Арбед" използва два пъти по-малко работници, отколкото през 80-те години. Но до катаклизъм не се стигна. Освободената работна ръка се насочваше към други области със съдействието на профсъюзите.

В историята на Люксембург – нещо, което също се смята за оригинално – е имало само два дни на обща стачка: първият път в 1941 година като протест против нацистката окупация и вторият път в 1981 година като реакция срещу въвеждането на мерки за икономически ограничения.

През 1980 година капиталите, вложени в 120-те банки, бяха 2 500 млрд. люксембургски франка, а през 1985 година те възлизаха на 7 600 млрд. (около 1 140 млрд. френски франка). Със своите 6 000 клона банките ангажират 6% от трудоспособното население на херцогството и осигуряват 15% от държавните приходи. Все пак съществува опасността скоро Люксембург да бъде изместен от други финансови центрове – като Лондонското сити например, което в последните години набира все повече и повече мощ. "Ще трябва да се приспособяваме към тази нова конкуренция – обяснява един банкер. - Но ние имаме солидна репутация и с всеки ден се заздравяват връзките ни с клиентите."



Радослав Райков


Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.