На среща с приятели: Солун

Кой не е ходил в Солун и кой не знае за него?! Емил и аз пристигнахме в града към обяд и се настанихме в хотел “Капсис”. Хотелът се намира много близо до жп гарата, на ул.”Монастиру” 18. “Монастиру” е нещо като продължение или край на основната пътна артерия на града “Егнатия”.

Тръгнахме на разузнавателна разходка, чиято цел беше да проучим хотели и хотелчета в района. Бяхме обещали това на познати – пътешественици. Не открихме нищо по-евтино от 40 евро за вечер. Изключение беше хотел “Акрополис”, където стаята струва 22 евро, но пък няма собствена баня – обща баня се полага на цели четири стаи.
   
Ръмеше дъжд и беше леко неприятно, но продължихме към “Капетанрията” или към внушителната сграда на пристанищното управление., откъдето започва крайбрежната “Никис”. В непосредствена близост до тази сграда има бивши складове, превърнати сега в уютни кафе-ресторанти. Пихме кафе в Kitchen бар, от който гледката към солунския залив е гарантирана. Тук си спестявате и шума от колите, който ще ви отрови живота, ако предпочетете крайбрежната.
   
Поразходихме се по тесните улички между “Никис”, “Цимиски” и “Ерму”. В тази част на града съжителстват стари (неосвежени) и нови сгради. Разговаряхме за спешно нуждаещите се от реставрация къщи в старите софийски квартали. Прекосихме “Егнатия” в северна посока. Видяхме руски видеотеки и множество магазинчета, в които можеш да си купиш бира “Балтик” за дребни пари, говорейки на руски език. Разгледахме и малките квартални пазарчета с евтини цветя и арпаджик.
   
Достигнахме до черквата “Дванайсет Апостоли” (под закрила на ЮНЕСКО), която успяхме да разгледаме само отвън, а после позяпахме менютата на ресторантчетата наоколо. Емил по традиция се интересуваше от цената на порция рибка “Гаврос”. За по-малко от 7 евро нямаше да му се уреди въпросът. От достоверен източник бяхме научили, че на шкембе чорбата тук казват “паца” вероятно “пача”). Не открихме никъде в района лечебната супа.
   
Към 17,30 се върнахме в хотела, където трябваше да се срещнем с хората, с които щяхме да търсим място за вечеря. Пристигнаха с кола, в която имаше и други гости. Запознахме се в движение и тръгнахме.
   
След едночасово обикаляне в търсене на място за паркиране се озовахме в стария град, известен като “турския квартал” или като “Цинари”. “Цинари” всъщност е “чинар”. Името е дадено от турците заради запазените и до днес дървета на централното малко площадче.
   
Домакините ни заведоха в “тайното” заведение “Кипос” на улица “Димитриу Полиокриту”. По нищо нямаше да разберем, че това място заслужава внимание. Пред заведението стои самотна масичка с две столчета. Витрините са изрисувани със “златна” боя и е по-вероятно човек да си помисли, че това е малък китайски ресторант. Само след няколко крачки обаче се озовахме в много приятна градина с бар по средата и уютни разностилни маси, столове и дивани. Заведението не беше случайно подбрано. Тук можеше да се чуе гръцка, турска, критска и каква ли още не музика. Това беше важно за предстоящата среща – среща на балканджии, чиито семейства са разделени и разпръснати насам-натам в резултат на няколко войни. Обединяващата идея между всички нас беше желанието за заравяне на томахавките, обявяването на толерантността като качество №1 за нас – съвременните хора от региона. Може би последното изречение звучи доста декларативно. Сигурно е така, но това не беше нито режисирана или подготвяна с покани среща, нито опит за създаване на “партия”. Познавахме се с младите хора задочно, чрез интернет и групите по интереси, които споделяме.
   
Самата среща беше едно от най-веселите и вълнуващи преживявания, които сме имали в последните години. Към компанията ни се приобщаваха местни юнаци, които настояваха да почерпят “красаки” (червено винце), защото виждали в нашата компания истински мъже (особено Емил, понеже е с мустаци). Чуваше се критяни да говорят за Есенин и Маяковски, а мен ме обявиха за Ана Ахматова. Младо турче се опитваше да говори гръцки, руски и сръбски едновременно, докато отпиваше “социално” биричка и винце. Гъркиня пееше “Честит рожден ден” на турски, защото някога работела като клоун за детски увеселителни партита и се налагало да поздравява дечицата на всевъзможни езици. Баба й пък говорела български език. Някои от новоприсъединилите се разказваха истории за пътувания в България на гръцки, без да ги е грижа, че половината от присъстващите не са гърци.
   
Абе май всички се разбирахме по някакъв странен начин. Никой не искаше да си тръгва, местните заключиха вратите и продължиха да поръчват кани вино, да се бъркат за дребни сувенири, кибритчета и пр. С много мъка успяхме да станем и да напуснем заведението.
   
След полунощ се пренесохме в бар “Кардю” някъде в центъра. Именно там разбрахме, че някои от солунчаните са идвали за Коледа в София. Не спряха да се оплакват от гръцката туристическа агенция, която “ги излъгала за всичко”. Споделихме, че по подобен начин са се чувствали доста българи, отишли да празнуват в съседните страни.
   
Рано на следващия ден се отправихме на дневна експедиция отново в стария град. Отидохме до черквата “Св. Димитър” и продължихме нагоре по стълбите. Озовахме се пред черквата “Профити Илия” (”Пророк Илия”), която, освен че е стара и забележителна, има наклонен централен купол. Понеже си нямаме снимки пред Пиза, снимахме се пред “Пророк Илия”.
   
Продължихме към стария град с идеята да открием чинарите и единствената запазена от опожарявания стара кръчма “Цинари”. До много скоро кварталът е бил беден и занемарен. В празните турски къщи през 20-те години са били настанени предимно малоазийски гърци. Напоследък са усвоени доста пари от фондове в стил “Красива България” с цел освежаване на сградите и възстановяване на паважа.
   
Достигнахме до площадчето и веднага разпознахме старата синя кръчма, построена през 1885 г. Като повечето кафенета от онова време, някога вътре е имало и бръснарница. Старият-нов собственик седеше до печката с дърва и веднага започна да ни разказва за миналото на кафе-узерията. Впрочем, на една от стените можеше да се видят стари снимки и даже материали от пресата. На една малка черна дъска с тебешир беше написано: “1885-2007. 122 години “Цинари”.
   
Младото сервитьорче донесе кана с вода още при сядането ни и препоръча да вземем узо “Бабадзим”, печени сардини и “Смирнейка”. “Смирнейката” представлява кюфтета в доматен сос по измирски/смирненски. Към 14,00-14,30 заведението се напълни.
   
Отлична храна на напълно прилични цени. Впрочем повечето заведения в този квартал са евтини. Според гръцките стандарти основно блюдо за 5 евро се смята за евтино.
   
След обяда се разходихме до крепостната стена и кръстосахме малките улички с красивите свежо боядисани и измазани къщи. Заговаряха ни всякакви местни хора, снимахме се с много от тях. Питаха ни за лични неща по съвсем естествен начин – за гърците е нормално да разпитват за личния живот – брак, деца, работа. Така те смятат, че проявяват интерес към вас и вашето семейство. В късния следобяд се прибрахме в хотела, за да се подготвим за предстоящата сватба. Имахме и такова събитие в програмата.

Оттук нататък историята е ясна – сватбата продължи до разсъмване.
   
На следващия ден направихме разходка в крайбрежните квартали, посетихме позабравени от нас забележителности и черкви. Предстоеше и вторият тур на “балканската” среща, който мина и замина също толкова трогателно, колкото и през първата вечер.
   
За срещата беше избрано много приятно малко ресторантче, което се намира зад “вкопаната” черква “Преображение”. Черквата е на бул. “Егнатия”, срещу известната стена на Галериус – Камара.
   
Последната сутрин използвахме за разходка и снимки на големия пазар “Модиано”, откъдето купихме екстра върджин зехтин. Научихме, че големите сезонни намаления вече са започнали. Похвалиха ни най-вече веригата магазини “Carefour”. Последно фрапе на крайбрежната. Слънце. Прекрасна видимост и чуден изглед към Олимп. На колко километра са били боговете от Солун? Май на стотина по суша… Последен поглед към “Св. София” и Аристотелевия площад.
   
В 17,47 часа шареното влакче вече летеше към България.



Росица Якимова


Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.