Дестинация Халкидики


Няма нужда да се връщам назад към дните преди пътуването, защото те са пълни предимно с колебания да тръгна или да си остана вкъщи. Причините за тях бяха предимно финансови и отчасти липса на желание за каквото и да било. Но накрая се реших. И събрах багажа. Пътуването беше... бързо. Имах известни притеснения преди преминаването на границата, но след като ме пуснаха да вляза, вече бях напълно спокойна.

Първото, което ми направи впечатление от тази страна, бяха вятърните генератори. Пътят след границата беше в ремонт, но след това беше добър. Пътувахме без да спрем никъде, дори в Серес (при положение, че минахме през центъра на града). Като излязохме от града, успяхме да се изгубим през някакви села, но в крайна сметка излязохме на главния път. И скоро след това видяхме морето. Сякаш беше по-синьо от Черно море. Оказа се, че от първата среща с морето трябва да изминем още около 50 км, за да стигнем до Оранополи. Пътят по полуострова е типичен планински, със завои, при които морето ту се крие, ту се показва с цялата си синева. На един от завоите има древна крепост, която за жалост не посетихме. След още 20-тина километра стигнахме до хотела. Оказа се, че той е на 2-3 километра преди селото. И последва първи контакт с туземците. Ами сега? Поназнайвам английски, и то не лошо, ама като не обичам да говоря... Ами нямах голям избор:) Наложи се да отворя уста и да обясня какво искам. И се оказа лесно. Последва първото ми потапяне в морето за тази година. При това Егейско море:) Тази примамлива кристална синьо-зелена вода, без намек за вълни и водорасли... Плуване, последвано от прекрасна вечеря и нощна разходка до селото. На следващия ден ми се случиха много неща за първи път - возих се на корабче, видях делфини в морето, гларусите летяха на 30см от мен, видях Атонските манастири, ядох калмари (мисля да не повтарям), пих фрапе и ядох сладолед на цени, които тук бих сметнала за убийствени. Като цяло денят беше наситен с емоции. Пазаруването на сувенири отне доста време. След пазаруването, обяда и кафето следобедът вече напредваше и се прибрахме пеш към хотела. Реших да опитам и басейна - оказа се солен почти колкото морето. За сметка на това целия беше почти само за мен. За първи път се осмелявам да вляза в 3-метров басейн, но не успях да се удавя. На всичкото отгоре ми казаха, че плувам добре:) За добре не съм убедена, но че беше дълго - да. Ако не трябваше да се прибираме за вечеря, щях да остана и още.

Последния ден започнах с ранна разходка по плажа, кафе набързо и плуване - дълго, но не и изморително. Оказа се, че съм плувала около 2 часа, не броих колко дължини на плажа, но накрая пак трябваше да изляза притисната от времето. По пътя на връщане таях надежда да спрем в Серес за кафе ( и някоя хубава паста), но не постигнахме консенсус. И продължихме към България.

Спряхме чак до Сандански за късен обяд и кафе. И после вкъщи.






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.