Съботно-неделна приказка на кон


Краят на седмицата е. От сутринта в петък съм решена този ден да не приключи за мен в прахоляка на София. Имам план, имам уговорка за някакво място в Рила, близо до Разлог, където имало коне и до което пътят бил много зле. Това е всичко, което знам , но ми е достатъчно да си го сложа за отправна точка за уикенда. Към края на деня обаче силите ме напускат, мисълта за дългия път до Разлог, ремонтите на Предела и разбития път до самата конна база, на която така и не запомням името, започват да ме отказват.
   
Усещането да остана в София още една вечер обаче се оказва още по-непоносимо, така че мятам децата в колата и подхващам едночасово влачене по околовръстното.
   
Към свечеряване успявам да се добера до с.Бачево, над което се намира конната база, за която сме поели.
   
Първото, което ми прави впечатление е самото село. Пълно е с млади хора, има доста заведения и магазини, а къщите са красиви и поддържани. Нямам време обаче да се впечатлявам много от мястото, защото ме чака тепърва трудния път до базата, а небето вече е потъмняло. Стигаме вече по тъмно.
   
    Нощна приказка
   
Отварят ни голямата дървена порта и пред нас се открива приказна гледка: къщичка, обградена от голяма поляна, изпъстрена с причудливи дървени форми. В дъното, над самата река между клоните на дърветата , е помещението за хранене: дървени маси, камина и горски цветя. Под краката ти препуска реката. Тревата на полянката има бистър блясък на светлината на камината.
   
Вече благодаря вътрешно на интуицията ми, че не ми е позволила да остана в София. Децата хукват из поляната, има специален детски кът за тях до самата конюшня. В тъмното се очертава сянката на кон.
   
Сядаме на ракия със стопаните. Нямам търпение да науча повече за мястото и за хората, които са го създали. Най-накрая успявам да запомня и името на конната база.
   
"Перивол" (Peri vollas), което на персийски значи красиво място. Наистина е красиво!
   
Иван Наков, собственикът на базата, започва да говори за конете, хората, които идват тук и природата. Той е дипломиран треньор по конен спорт от Тракийския университет, дълги години работи в конефермата в селото, а началото на собствена конеферма слага през 2000 г.
   
    Място само за богати ... духовно хора
   
За него това място е за ценители, богати духовно хора. Той държи то да си остане такова. Разказва, че нито той, нито собствениците на съседните конни бази искат да се оправи пътя до тях, за да не започнат да пристигат "некачествените клиенти". За разлика от съседите си от Разлог (базата се намира на 6 км. от града), Иван Наков е твърдо за включването на района в екологичната мрежа Натура 2000.
   
"Какво мислиш, че правят с парите, които получават от хотелиерите за земята си", коментира Наков, нашумелите през зимата протести срещу Натура 2000 в Разлог: "Правят един лек ремонт на къщата и всичко останало отива за скъпи коли и телефони. След някоя и друга година парите свършват и търсят работа по същите тези хотели, които се строят на земята им."
   
"Моята конна база беше първата тук, след това много хора ме последваха. Но аз не се притеснявам от конкуренция. Нека да има повече такива места, да видят хората, че и от такъв бизнес може да се печели", продължава той. "И за нас е по-добре така, отколкото да си продават земята за строеж на хотели и цялата тази прелест да бъде унищожена", смята още собственикът на конната база.
   
"Досега с чистата природа на гърба на кон е неповторимо изживяване и нищо не може да се сравни с него. Затова и ние се стремим да запазим всичко тук максимално близо до природата", твърди Наков.
   
    Лечебната езда
   
Всъщност ездата не е само неповторимо изживяване. Тя може да бъде и лечение. Конната база работи с домове за деца със специални нужди. Лечебната езда се нарича хипотерапия. "Лекуваме най-вече деца с церебрална парализа и страдащи от аутизъм, синдрома на Даун и гръбначни изкривявания", обяснява Наков.
   
"Невероятно е как децата се променят след езда в гората. Това има двоен ефект. От една страна разходката сред природата е сама по себе си изживяване и те се връщат грейнали. От друга - ездата на кон е нещо, което освен, че влияе добре физически укрепва самочувствието и вярата в себе си", обяснява още собственикът на базата.
   
"Нямате си на представа как се променят тези деца! Затова съм истински благодарен на конете", възкликва Наков.
   
Без думи... на коня
   
Сама се убедих в думите му. Според мен обаче първият досег с кон трябва да бъде сред природата. Така както беше за мен. След кратки обяснения на следващия ден Иван ме убеждава да пояздя извън манежа на разходка по поляните около базата. Всичко, което мога да кажа за това преживяване е, че не може да се опише с думи. Трябва да се изживее! 
   
За неделя сме предвидили по-дълга езда до рибарника, но както се казва "сметки без кръчмаря"! От сутринта започна да вали упорит и проливен дъжд. Набързо стягам децата, багажа, всичко е мокро, всичките ни дрехи са подгизнали, мятаме се в колата и потегляме с добро настроение. Въпреки дъжда. Или може би заради дъжда. Защото някак си естествено се вписа в прекалено идиличното прекарване. Карам в потопа и не се притеснявам. Усмихвам се и си мисля, че вече имам още една радост в живота. Конете!






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.