Писти и барове... по алпийски


След шоковата новина, че трябва да плащам по 50 лева за лифт на Банско на ден и откритието, че БГ-то е едно тясно и скъпо място за скиорите, същността ми си позволи да помечтае в неестествена до този момент посока – Алпите. Легенди разказват за белите снежни планини (а не кокаинови, както си представя Елтън Джон, докато лети над тях) и техните писти.
   
Въобще, като става дума за ски, винаги се споменава алпийски стил, алпийски ски, алпийски дисциплини, алпийски дрън-дрън. Значи Алпите са първоизточникът, number ONE, пък и легендите за Алпите, които съм чувал, бяха достатъчна причина да искам отида.
   
Всеки си има някой познат, който е карал ски в Австрия и знае нещо си. Е, и аз бях чувал много неща. И много от тях се оказаха истина. Така че реших да тръгна благодарение и на една добра сума пари, спечелена от телевизионна игра (не се шегувам, случват се и такива неща), която ми подейства изстрелващо, като удар с крак по задника, но поне бе в правилна посока.
   
Джип, ски, багаж и няколко сандвича за из път. Липса на сръбски ченгета, наливане на бензин за Хърватска, където преди беше много скъпо, но сега си е около евро за литър. Висене на граница. Словения или ЕС. Леко дремване на задната седалка. Нощ. Граница. Австрия, тунели по 6-7 километра и сняг. Много сняг. По магистралата няма, но е надвиснал отстрани с височина поне метър и шейсет. Санкт Йохан. Край след 13 часа път.
   
Много хора мислят, че за да отидеш на ски в Алпите задължително ще те набутат в 4- звезден хотел и ще ти изцоцат всички пари. Да, това обезателно е така, освен ако сам не вземеш почивката си в ръце и не си намериш удобна и комфортна квартирка или хотелче през Интернет.
   
Сайтове много, цени много. Аз спах за 15 евро на вечер в китна селска къща, в единична стая с включена закуска, която все не можех да си доизям, защото бързах за рейса. А той от своя страна спира пред къщата ти и те води до пистата. Подобни на него има още много достигащи до най-забутания снежен хотел в околността и возейки весели туристи към пистите или между тях, обслужва цялото ски и сноуборд братство напълно безплатно. Да, рейсчетата за скиори са безплатни, а самият градски транспорт е 50 евроцента.
   
Картата за лифт ми излезе 220 евро за 9 дни, което със 190-те евро за същия период на Банско е смешно. Нека си направим съпоставка между пистите на Банско и австрийският ни курорт.
   
Картата за ски на Банско важи за 13 лифта и писти с обща дължина 56 километра, а 16 км е само ски пътят до града, който е включен в сметката. Ски картата (издадена от Ski Amade) в Австрия предлага за само 30 евро повече над 15 курорта в района (само толкова проверихме), 865 километра писти и 269 лифта, като 96-97 процента от тях работят постоянно дори при липса на хора. Всеки, който се е качвал пък на прочутата седалка-със-шлем-против-вятър на Банско знае, че тя никога не работи на вятър, което поставя положението малко като в Параграф 22.
   
Вижте цифрите и си направете калкулацията сами. Все пак се замислете дали изобщо бихте отишли на Банско за повече от три дни, след като тези 56 километра ще ги научите за по-малко от един ден. Справка на една от пистите в курорта Planai ми показа, че за 5 часа каране, в които имах 30 минути обяд, съм карал 46 километра, отделно още 30 съм минал на лифт и съм се изкачил на обща височина от почти 9 хиляди метра.
   
Можете да се возите на седалка за 4, 6 и 8 души, влакче, повече приличащо на асансьор за 100 души, и кабинка за 80 човека, която се крепи на същото въже (като дебелина) и като тази за 8. Качихме се дори в “асансьора”, с който състезателите по спускане се изкачват до старта. Макар да бе кабинка за 5 човека, аз нарекох този лифт “асансьор”, движещ се по релса на почти 80 градусов наклон.
   
Влизайки да понапазарувам в магазин за ски, виждам, че на всички ски обувки “Atomic” отдолу има надпис “Made in Bulgaria”. Ама “некак” си е много гот да можеш да кажеш на австрийците: “Не знаете къде е България? Ами при нас правят Atomic”. Tе определено ще ти кажат, че това е австрийска марка и си се прави при тях само. Да ама не. Херман Майер кара с обувки правени в Чепеларе, най-вероятно. Един вид, най-добрите на света карат с български обувки.
   
Има някой неща в курорта Алпендорф, които ми харесаха. Първото е , че прилича на зимна приказка и макар да е нищо повече от едно забутано село, е по-бяло, красиво и осветено с хиляди светлинки и украси, повече дори от центъра на София по време на новогодишна нощ.
   
Второто е радиото им FM VIER, което можете да слушате дори онлайн от тук и да се убедите колко е яко. Немско реге, брит поп, австрийски рап на немски, последните тенденции в съвременната музика, новини на половин час и то на английски (половината са за Арнолд Шварценегер).
   
Да не забравяме и ремикси на всички горещи хитове, направени от водещи диджеи (честно казано, едва ли ще чуете хит на Бритни, ако преди това не е пречупен през компютъра на някой брейк бийт звяр, аз лично се забавлявах в дръм енд бейс вариант на Гуен Стефани). Не знам защо, но следобед водещите си говорят за порно филми и изчанчена музика... все пак това напълно контрастира с новините, които са супер сериозни (само веднъж бяха пуснати от диджей със скречове и стана много яко).
   
Всъщност се сетих и за трето яко нещо. Кръчмата. Допивате водката от безмитния и се гмурвате в заведение, подобно на сауна, докато пиян австриец излазва на 4 крака ухилен до уши. Вътре си мятате якето в склада понеже закачалките са заети и ме предупреждават да си го скрия в някой ъгъл, че имало още 70 червени и можело да се наложи да си тръгна с друго.
   
Още веднага бях погълнат от компанията на три мацки ученички, които решиха, че е нормално на туриста да му бъдат показани всички прекрасни австрийски напитки, с които страната се гордее и се наложи да ударя всякакви билкови отвари и ликьори. Най-гадната беше съвсем автентична мастика, само че стоплена до температура на чай. Все пак водач по гадост си остава така нареченото “ягатее”.
   
Това е чай с някаква смрадлива гадост, струващ 4 евро и се сервира обикновено на долна станция на всеки лифт. По този начин австрийците, правейки последни пускания, се забиват директно в бара със самите ски, за да пият това “ягатее”. Не ми беше хич за 4-те евро, но тази течност е почти вряла и има вкус и температура на сварен детски сироп за кашлица. Ако успеете да потиснете първия спазъм на повръщане, по-добре не продължавайте.
   
Иначе баровете имат и хубава страна. Микс от уиски и енерджи дринк, 200 грама с леда, за 4 евро. Изпих 8 без да броя водките и коктейлите преди това, но не умрях. Дали е от енерджи дринка или сипваха малко уиски - не знам, но реших, че е нерентабилно да опукаш 36 евро за алкохол и да си жив.
   
Не на последно място поставям австрийките. Барът беше пълен с мацки на тълпи от по 5-6. Аз се запознах с три, но си тръгнах сам. Имам си приятелка, тва е. Вие обаче не правете тази грешка. 90 процента са синеоки, стройни (да не повярваш) и особено дружелюбни. Като гледах успеха на момчетата около мен ми стана ясно, че не са и особено трудни. Текучеството към тоалетните и обратно не бе малко. Накрая ми направи впечатление, че дори автоматът за презервативи бе изпразнен от съдържание. Имайте предвид, че повечето едва ли имаха 18 години.
   
Ако огладнеете на пистата, можете да хапнете вюрстелчета с картофки за 5,60 евро. Бирата е 3 евро почти навсякъде. Пържола с картофки е 8,20 евро, но дори в менюто да пише “пържола”, ти дават две много доволни пържоли плюс куп картофи, които са толкова много, че изстиват преди да си успял да ги изядеш, така че няма да останете гладни.
   
Общо взето, за най-ниска цена търсите стая тип студио с кухня или апартамент, защото се плаща само за помещение и така можете да отидете повече хора и да спестите пари. Да не говорим, че домашно приготвената вечеря излиза в пъти по-евтино, отколкото да ядете на ресторант, при това евтин.
   
Колата спокойно можете да я изоставите на паркинга пред хотела, тъй като основното транспортно средство са лифтовете и безплатните рейсчета.
   
След всичко това още ли си мислите, че Алпите са непостижими? Ако не успеете да спечелите от телевизионна игра си извадете кредитна карта. Все пак най-добрия начин си остава спестяването. Think about it.






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.