Африка - люлка на човечеството

Eдин от най-старите въпроси, които вълнуват човечеството, е този за човешкия произход. Къде са се появили първите хора, кога са започнали да се разселват, в какви посоки са тръгнали - това са все неизвестни, за които археолози, антрополози, еволюционни биолози спорят от десетилетия.

Повечето учени са единодушни, че човекът, такъв, какъвто е сега, е произлязъл в Африка, най-вероятно преди около 150 хил. години и по-късно е колонизирал земното кълбо. Но точно кога е започнала миграцията и какъв е бил нейният маршрут е спорна тема. Светлина върху тези въпроси хвърли разгадаването на човешкия геном.

Геномът е цялата ДНК на един организъм. Той представлява пълният набор от кодирани инструкции за създаването и поддържането на организма.

Американският проект "Човешки геном", продължил от 1990 до 2003 г., имал за цел да открие гените в човешката ДНК и да определи точния ред на трите милиарда бази, които я изграждат. Тези бази градят нашите гени и определят начина, по който всеки един от нас ходи, говори, мисли, спи, боледува, старее...

Защо разчитането на генома беше определено като постижение, по-значимо и от първите стъпки на Луната? Защото се очаква да революционизира фармацевтиката и превантивната медицина, да тласне напред генната терапия, да се намеси в процесите на стареенето. Освен конкретните ползи в медицината, разчитането на генома има и по-абстрактни заслуги. То даде нова гледна точка по въпросите за произхода на човека и как той се е разселил.

Според една от теориите, вълната от преселение е започнала в Африка преди 50 хил.години. Като посоката е била на север през Северна Африка към Средния Изток и след това на изток и запад към Азия и Европа.

Според друг модел съвременният човек е напуснал Африка чрез многократни вълни на преселение, които са започнали преди 80 хил. г., когато древните заселници са се разпръснали по северни и южни маршрути.

Трета теория, въз основа на генетични изследвания, показва, че е имало само една вълна на преселение преди 60 и 75 хил. г. Според теорията съвременният човек е напуснал Източна Африка като е прекосил Червено море, след това е пътувал на юг по брега на Арабския полуостров, стигайки до Индия, Малайзия и Австралия.

Поддръжник на тази теория е индийският генетик Кумарасами Тангарай. Той изследвал населението на островите Андаман и Никобар, които се намират близо до брега на Тайланд. Проучването било фокусирано върху митохондрийната ДНК, генетичен материал, който се предава по майчина линия и се намира във всяка човешка клетка. Според изследванията на специализираната ДНК, всички хора произлизат от една обща прародителка, която е живяла преди 150-200 хил. г.

Ученият стигнал до извода за общия произход на 6 изолирани местни племена на островите. По-ранни изследвания сочат, че Никобарите произлизат от Югоизточна Азия и най-вероятно са достигнали островите сравнително скоро, преди 15-18 хил. г. В миналото учените са смятали три от племената за "по-близко по произход до азиатците, отколкото до африканците". Но когато бил определен точният ред, в който са подредени базите на ДНК, открили уникални вариации, които не са намерени досега никъде в света. Откритията накарали Тангарай да предположи, че племената произлизат от най-ранни преселници от Африка.

На базата на мутациите изчислили, че те са се преселили преди 50-70 хил. г., като са поели по южния морски маршрут.

Друг учен - Спенсър Уелс, на базата на кръвни проби на хора от всички краища на света, заключава, че всички съвременни хора имат общ праотец - мъж от Африка. Това означава, че всички ние сме братовчеди, разделени в 2000 поколения, казва Уелс. Следвайки южната брегова ивица на Азия, първите преселници прекосили около 250 км от морето и колонизирали Австралия преди около 50 хил. г. Аборигените на Австралия са потомци на първата вълна от миграции извън Африка. Втората вълна напуска Африка преди 45 хил. г. и се установява в Средния Изток, като малки групи стигат до Индия и Китай.

Тъй като ледниците през ледниковатa епоха започнали да се отдръпват преди 40 хил. г. и температурите се повишили, хората се насочили към Централна Азия и за кратко време се умножили.

Малки групи напуснали Централна Азия преди 35 хил. г. и се отправили към Европа. Преди 20 хил. г. друга малка група от Централна Азия се преместила още по на север в Сибир и Арктическия кръг. Археологически находки сочат, че Северна Америка е населена едва преди около 12 хил. г. Обаче според други учени има лингвистични и археологически доказателства, на базата на които може да се предположи, че тези земи са заселени преди 30 хил. г.

Мутациите в Y-хромозомата на хора от Северна и Южна Америка показват обаче, че предците им са пристигнали по тези земи преди 15-18 хил. г.

В друго изследване на кръвни проби, събирани за период от 10 г., от 40 групи хора, живеещи в и около някогашната Монголска империя на Чингиз Хан, Спенсър Уелс установява, че 8% от мъжете, живеещи в региона, имат идентични Y-хромозоми. Това се отнася за 16 млн. потомци, живеещи днес.

Археологически находки и текстове за историята и културата на региона разкриват как се е стигнало до общата хромозома на толкова много хора. Когато Чингиз хан починал, неговата империя се разпростирала в Азия. Военните му завоевания са включвали 100-процентово клане на победените. По този начин той заличава много населения.

Съвременни документи сочат, че след като дадена земя е завладяна, войниците започват да плячкосват и изнасилват жените. Разбира се, пръв от хубавите жени се възползвал Чингиз.

Освен това неговите синове били особено плодовити. Те разширили империята и установили властта си в региона за няколко века в култура, при която харемите били норма. Най-големият син на хана имал 40 синове. Внукът му Кублай хан пък имал 22 законни синове и прибавял по 30 девици към харема си всяка година. Това е красноречив пример, че културата играе важна роля за генетичното разнообразие в човешките популации, според Уелс.

Възможността да се разгадава човешкия геном дарява гените с невероятния статут на археологически находки. В случаите, където няма истински археологически артефакти, една капка кръв може да вдигне завесата пред фундаментални въпроси като - къде се е появил първият човек, къде се е преселил, откъде е минал. Всички ние с нашата ДНК сме живата история на човечеството.