Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
Новини от бранша
Търсене


ПИШЕТЕ НИ !!!

За по-качествени туристически услуги
Редакцията не публикува само новини, които не са ни изпратени
Абонамент

Държава: 

Необходим е единен център за наблюдение на водите

Дата: 30.09.2014

Владимир Дончев, заместник-министър на околната среда и водите: Стопаните на водните съоръжения са отговорни за техническото им състояние. Картите за заплаха и за риска от наводнения ще са завършени 2018-2020 г.

Владимир Дончев е магистър по хидробиология от СУ "Св. Климент Охридски". От 1973 г. до 1991 г. е научен сътрудник по биологични и радиологични изследвания на природни и отпадъчни води, заместник-ръководител е на секция в Научноизследователски и технологичен институт по водоснабдяване, канализация и пречистване. От 1991 г. до март 2008 г. е работил в Министерството на околната среда и водите и заема различни експертни длъжности, като от 2006 г. е директор на Дирекция "Води". От март 2008 г. досега е главен експертен сътрудник в Комисията по околната среда и водите на НС на България.

Интервю с Милена Василева, Градът.бг

- Г-н Дончев, какво означава устойчиво използване на водите, като се имат предвид: последните наводнения в страната; проблемът с изпускането на язовирите; необходимостта от карти и специални мерки в рискови зони?

- Устойчиво е целесъобразно, ефективно, рационално и екологосъобразно използване на водите при зачитане на водоползвателите по приоритетност: питейно-битово, за напояване, енергийно, промишлено и т.н., като се осигуряват условия за нормално функциониране на водните екосистеми и свързаните с тях земни екосистеми.
- Във връзка с последните наводнения на страната, за да се постигне устойчиво използване на водите, е важно отговорните институции да разполагат с информация в реално време, особено при екстремни събития. Това е свързано със създаване на Център за единна система за наблюдение, в който постъпва актуална информация и на нейната основа се вземат ефективни решения за управление на водите. (Отговорните институции в този смисъл са МОСВ, басейновите дирекции към МОСВ, Научният институт по метеорология и хидрология при БАН, предприятието "Язовири и каскади", Централният диспечерски пункт за управление на "Напоителни системи", ИА "Проучване и поддържане на река Дунав" и др.)
Подобен център ще осигури бърза информация и връзка между институциите.
МОСВ планира проектирането и изграждането на национална система за управление на водите като управленско-информационно интегриращо звено - за нормални условия и за непредвидени обстоятелства: аварии, висока вълна, необичайни валежи. Прогнозирането на речния отток и определянето на зоната на наводнения ще помогне за предварителна евакуация на хора и животни, а чрез системата за наблюдение ще се подобри комплексното използване на водите.
- Проблемът с изпускането на язовири не е от днес и вчера. В много случаи се поставя в основата на някои неприятни събития като наводненията. Този въпрос стои и пред нашето министерство, като МОСВ отговаря за управлението на комплексните и значими язовири в страната, които, както всички знаят, не са имали принос при наводнения в страната. Според правилата за проектиране на язовирните стени всеки язовир има ретезионен обем. Това е така нареченият свободен обем, който е предназначен да поеме високата вода и така да се предпазят близките територии и населени места. Определянето на обем за този очакван приток се е наложило от години в управлението на водите в язовирите. Използва се при пълноводие или при съобщение от НИМХ за рязка промяна в хидрометеорологичната обстановка, която води до обилни валежи или обилно снеготопене, при аварии по язовирната стена и съоръженията към нея.
Щом язовирът се напълни, най-нормалното е да прелее през преливните съоръжения (преливникът е техническо съоръжение, което отвежда водата, когато язовирът се напълни, обикновено отстрани на стената, най-вероятно бетоново). Водите, които преливат, невинаги могат да се проведат в речното легло на дадената река, особено ако то не е поддържано в добро състояние. Коригираните речни участъци надолу по течението невинаги са съобразени с оразмерените водни количества на преливниците.
При непредвидени обстоятелства като интензивни валежи месечният график за разрешените водни количества, издаван от МОСВ, може да бъде променян на седмичен или на няколко дни.
- По въпроса за картите на рисковите зони са предприети действия, свързани с плановете за управление на риска от наводнения. Европейската директива за наводненията от 2007 г. е пренесена у нас със ЗИД на Закона за водите през август 2010 г. Директивата изисква дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения в три етапа.
Предварителна оценка на риска. В резултат на анализ, проучвания и обсъждания в страната са определени 116 района с обща дължина 3889 км, като в това число влизат: 11 района с дължина 267 км, касаещи морските наводнения, и река Дунав - 472 км. При определяне на тези райони са проведени 15 срещи в градовете Плевен, Велико Търново, Русе, Вършец, Сливен, Смолян, София, Пазарджик, Пловдив, Хасково, Шумен, Търговище, Варна, Бургас и Благоевград. Районите с потенциален риск от наводнение включват 453 населени места и 4 курортни образувания, или общо 130 от 264 общини, включително и София, което представлява 49% процента и от общините в страната.
Степента на засегнатост на всяка населено място ще стане известна след изготвяне на картите на заплаха и на риска от наводнения за всеки район, застрашен от потенциален риск от наводнения. Това ще стане на втория етап. Картите са два вида - карти на районите под заплаха от наводнение и картите за районите с риск от наводнение. Първите карти трябва да бъдат изготвени до края на 2014 г. Страната ще бъде покрита с описаните актуализирани карти през 2018 - 2020 г.
Плановете за управление на риска от наводнение следва да са готови до края на 2015 г. Те ще се правят от басейновите дирекции. Изработването на плановете за управление на риска от наводнения се финансира от ОП "Околна среда" 2007 - 2013 от директно предоставена безвъзмездна помощ по ос 1 с бенефициент басейновите дирекции.
След 2015 г. започва втори цикъл от действия: актуализация на оценка от риска от наводнения през 2018 г.; актуализация на картите - 2019 г.; актуализация на плановете и мерките - 2021 г.

- Като специалист, с дългогодишна практика, как бихте коментирали причините за заливане на малки населени места след обилни валежи? От каква реформа се нуждае водният сектор?

- Причините за заливане не могат да бъдат определени еднозначно. Едната от причините са обилните валежи, които образуват огромни водни количества - стига се до висока вълна и тежки инциденти с хора и домашни животни. При последните наводнения на места се изсипаха валежи над 100 л на кв.м, дори и по 200 л на кв.м - такива количества падат обикновено за по-дълъг период от време. Имахме и такъв случай преди години, при първите наводнения - за няколко дни във водосбора на яз. "Тополница" паднаха валежи, които в пъти превишиха обема на язовира, т.е. дори и той да беше празен, щеше да прелее.
На второ място са конкретните условията - ниски части в населените места, определен наклон и профил на терена, непочистени речни корита, незаконно застрояване в заливаемите ивици на речното легло, липсата или лошо поддържане на дъждовната канализация.
Съгласно Закона за водите защитата от вредното въздействие на водите, освен постоянна е и оперативна.
Оперативната защита се прави при природни бедствия в съответствие с авариен план за действие, който се изготвя от собствениците на водностопанските системи и хидротехническите съоръжения. Компетентни да ръководят тази оперативна защита са органите на МВР, които съгласуват или подписват аварийните планове. Защитата от вредното въздействие на водите включва:
- защита от наводненията
- защита на леглата на реките и бреговете от ерозия
- защита на бреговете от вълни
- защита от опасно повишение или понижение на подземните води
- защита на водосборните басейни от водна ерозия
- защита на крайбрежните райони от наводнения, предизвикани от морето.
Да не се превръщат речните корита в депо за отпадъци, да не се складират там строителни материали, да има защита на дигите - да не се преминава неправомерно през тях, да не се засаждат там дървета, да не се поставят стълбове, да не се строят сгради нито по дигите, нито в чашките на язовирите, нито в заливаемата част на язовира и в сервитута на хидротехническите съоръжения (обхваща най-високо водно ниво при пълен язовир). Басейновите дирекции имат режими на санкции в подобни случаи, допреди време изпълнението им беше затруднено, но напоследък стана възможно. Такива примери имаше в района на язовирите Искър, Ивайловград, Кърджали.
Микроязовирите - някогашните ТКЗС-арски язовири, които някога имаха стопани, сега са безстопанствени. Нашата инвентаризация показа, че има стотици такива микроязовири без собственици - със сигурност е установено, че 69 от тях нямат собственици. За щастие те са много малки и сами не биха могли да направят пакост дори при авария (обемът им е около 100 хил. кубика). Но при проблеми биха могли да добавят опасност върху формирани сериозни водни количества.
Законът за водите задължава собственика или ползвателя на водното съоръжение да го поддържа в техническа изправност, а за изпускането на води от него при преминаване на висока вълна, авария или ремонт трябва предварително да уведоми общинските администрации и басейновите дирекции, органите на МВР, а при трансгранични реки - и Граничната полиция.
При опасност от преминаване на големи водни количества министърът на околната среда и водите или директорът на басейновата дирекция може да разпореди на съответния водоползвател да изпълни необходимото, независимо от вписаното в разрешителното му.
Почти навсякъде, където сега се проектират и строят пречиствателни съоръжения, канализацията обикновено е смесена (в около 95% от случаите), с изградени преливници, които да осигурят преливане на дъждовната вода, която да не постъпва в пречиствателната станция или поне малка част от нея да постъпи там. В много малко места в страната има отделна дъждовна канализация - такова място е курортът Албена и някои отделни райони в населени места. Изграждането на самостоятелна дъждовна канализация заедно с канализацията за отпадъчни води е добро, но е много скъпо решение и трудно може да си го позволим.
От години се говори за генерално решение, уреждащо управлението на водите и водния сектор, като цяло, но това не е станало. Водният сектор се нуждае от реформа, но след точни анализи, консултации, широко съгласие и политическа воля. Тя трябва да е съобразена с националното законодателство, европейските изисквания при отчитане на местни условия, очакваните климатични промени и със сигурността във водния сектор.

- Колко и какви стратегии за развитие на водния сектор са необходими?

- За управление и развитие на водния сектор в България има Национална стратегия от ноември 2012 г. Тя е основа на плановете на действие:
- Краткосрочен план за действие 2013 - 2015 г. В този период следва да се направи план за управление на риска от наводнения и изграждане на оперативен център за управление на водите и при наводнение и засушаване, т.е това е системата за управление на водите в реално време.
- Краткосрочен план за действие 2016 - 2021 - включва се изработване на планове за управление на риска от наводненията.
- Дългосрочен план 2022 - 2037 г., който да отчете плановете за управление на риска от наводнение.
Нужна е обща национална стратегия при единно управление на водите с разписани подсекторни стратегии:
- за ВиК сектора има стратегия, но такива трябва да има и за енергийния сектор, напояването на земеделски земи и др.
За изготвянето на такива документи отново повтарям, че е нужен консенсус между всички институции, които понякога имат разминавания във вижданията си. А това са: МОСВ, МЗ, МРР, МЗХ, МИЕ. Нужно е и съдействие и подпомагане от страна на научните среди и неправителствените организации.

- Кой следва да прави политиката по водите във водния сектор?

- Този въпрос също е сложен и не е получил еднозначен отговор. Съгласно Закона за водите, действащото законодателство, стратегията за водния сектор националната политика в областта на управлението на водите се осъществява от МОСВ.
Не трябва да забравяме, че съгласно Закона за водите използването на водите се осъществява чрез водностопански системи, които включват съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на водите за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите.
Държавната политика за експлоатация, изграждане, реконструкции и модернизация на водностопанските съоръжения се осъществява от министъра на регионалното развитие - за ВиК системи и съоръжения за населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места.
Държавната политика за хидромелиоративните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места се осъществява от министъра на земеделието и храните и чрез Изпълнителната агенция по горите.
Министерството на икономиката и енергетиката е отговорно за хидроенергийните системи и обекти.
Министърът от околната среда и водите е отговорен за водовземните съоръжения за минерални води - публична държавна собственост.
Политиката, свързана с експлоатацията, изграждането, модернизацията и стопанисването на съоръженията - общинска собственост, се осъществява от кмета на общината.
При осъществяване на всички политики се изпълняват приоритетно мерките в плановете за управление на басейните и плановете за управление на риска от наводнения.

Видяна общо: 472 рейтинг: 0.40





Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.