Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
Организации свързани с туризма
Търсене

Организации
Вие сте в регистрираните организации за София . Ако искате да видите всички организации натиснете ТУК.
Населено място: 

Алпийски клуб Планинец
София
бул. Арсеналски 2


E-mail: office@planinetz.org
http://www.planinetz.org
История на алпийски клуб Планинец
още материали

Накратко за богатата история на алпийски клуб Планинец, която започва в средата на XX век

На 7 октомври 1948 г. е учреден като първата в страната секция по алпинизъм към дружество „Спартак" и се нарича секция „Орловец”. След 1957 г., когато се реорганизира физкултурното движение в България, секция „Орловец” прераства в алпийски клуб и като такъв съществува в рамките на т.д. „Планинец” до 2003 г., когато получава собствена юридическа регистрация като сдружение с идеална цел – „Алпийски клуб Планинец”. Предшественика, туристическо дружество „Планинец”, е основано на 11 юни 1931 г., когато се обединяват дружествата „Рила”, „Пирин” и „Кадемлийта”.

Нашият клуб има изключително богата история и с неговото име, и разбира се с имената на неговите членове, са свързани голямата част от най-престижните постижения на алпинизма и катеренето в България.

Още през 1938 г. четирима членове на туристическо дружество „Планинец" организират и провеждат с успех първата у нас експедиция за изкачване на връх над 4000 метра. След това те осъществяват и първото организирано изкачване на европейския първенец - Монблан (4807 м). Година по-късно негови членове изкачват и най-високите и популярни върхове в Австрийските Алпи - Гросглокнер (3798 м), в Баварските Алпи - Цугшпитце (2964 м) и в Юлийските Алпи - Триглав (2963 м).

През периода 1948-1957 г. алпийската секция „Орловец" осъществява дейност с голям ентусиазъм под ръководството на ген. Димитър Димитров, полковник Лука Вакарелов - председатели на секцията и Ангел Петров, Иван Костов, Пенка Михова, Панчо Томов - инструктори. Години наред те дават облика на българския алпинизъм.

Най-значителни са постиженията на алпинистите от „Планинец” през и след 70-те години на XX век, когато секцията прераства в клуб към туристическо дружество „Планинец". Освен включени в национални състави, алпинистите на клуба са провели редица самостоятелни прояви и експедиции. На 6 континента, в близки и далечни планини - Хималаите, Хиндукуш, Памир, Андите, Кавказ, Алпите, Татрите, Карпатите и др. са осъществени стотици изкачвания на редица трудни и интересни върхове. Да се изброят всичките е невъзможно, но тези, които дават облика на българския алпинизъм не можем да отминем - Гранд Жорас, Пти Дрю, Чима Гранде, Чима Овест, Гран Капуцин, Мармолада, Монблан, Пиц Бадиле и редица още трудни върхове в Алпите. Елбрус, Шхелда, Шуровски, Донгу-Зорун, Ушба и други в Кавказ, Комунизъм, вкл. по Южната стена, Ленин и Корженевска в Памир, Ношак в Хиндукуш, Еверест и Дхаулагири в Хималаите, Уаскаран, Фиц Рой и Аконкагуа в Андите, Килимандажаро и нов маршрут на Батиан – Маунт Кения в Африка, Белуха и първо изкачване на девствения „Д. Благоев” в Алтай и много други.

Голямата слава на клуба през тези години носят алпинистите Атанас Кованджиев, Богдан Дуков, Стоян Стоянов, Кирил Стоилов, Малин Цонкин, Милчо Тасев, Мартин Шопов, Станимир Карпузов, Иван Мишев, Тенчо Тенев, Стефан Халачев, Анна Тапаркова (Пенчева) , Диана Атанасова, Огнян Балджийски, Марин Миленов, Валери Паунов, Слави Дерменджиев, Николай Петков, Иван Масларов, Любомир Илиев, Мариана Масларова, Владимир Нешев, Кирил Тафраджийски и други. Те изкачиха най-високия връх на планетата Еверест (1984 г.), преодоляха трудните стени на Матерхорн, Айгер, Пти Дрю и др., както при летни, така и при зимни условия, изкачиха огромните южни стени на Комунизъм, 7495 м, и Аконкагуа, 6960 м.

През 1982 г. малка клубна експедиция осъществи първото българско зимно изкачване на голяма стена в Алпите. По Северната стена на Матерхорн, 4478 м, с два бивака преминаха Любомир Илиев, Николай Петков и Иван Масларов. Успехът беше повторен и през 1985 г., когато първо българско зимно изкачване на Северната стена на Айгер направиха Иван Масларов, Николай Петков, Кирил Тафраджийски и Димитър Начев.

През 1986 г. с решаващото участие на двама „планинци”, Николай Петков и Иван Масларов, беше изкачена първата голяма стена от българи на висок връх. Това е 2500-метровата Южна стена на пик Комунизъм, 7495 м, в Памир.

През 1987 г. алпинистите на „Планинец" бяха първите българи, които посетиха Алтай и изкачиха неговия първенец Белуха, 4506 м, след което покориха неизкачван безименен връх, наречен „Д. Благоев” (3600 м).

В края на 1987-ма и началото на 1988 г. се провежда нова клубна експедиция, в резултат на което за първи път българи изкачват връх Аконкагуа, 6960 м. След това в рамките на същата експедиция Николай Петков, Иван Масларов и Кирил Тафраджийски изкачват 3-километровата Южна стена на Аконкагуа по френския маршрут с варианта на Меснер. В нова експедиция през същата 1988 г. „пада” първенецът на Северна Америка Манкинли, 6193 м, от където 8 души се завръщат с успех – първите българи на този връх.

През 1991 г. „Планинец” провежда първата успешна българска експедиция в Патагония. Изкачен е Фиц Рой (Fitz Roy), 3441 м, по аржентинския маршрут. На върха стъпват Иван Масларов, Николай Петков, Кирил Тафраджийски и Владимир Нешев. По-късно същата година Иван Масларов и Николай Петков правят премиерно изкачване по Южната стена на Батиан 5199 м, Моунт Кения, „Bulgarian Way” от 7 категория. През 1992 г. нова клубна експедиция, този път до Нова Гвинея, и Николай Петков и Владимир Нешев изкачват най-високият връх на Австралия и Океания Карстенз Пирамид (Karstenz Pyramid), 5029 м.

В началото на 90-те години на XX век клубни членове осъществяват множество изкачвания в Алпите, между които може да се открои второто българско изкачване на ръба Френе на Монблан през 1994 г. от София Фотева, Николай Петков и Светослав Георгиев.

През 1996 г. членове на клуба, Николай Петков и Кирил Тафраджийски, правят първото българско изкачване на същинския връх на Уаскаран (Huascaran), 6768 м, Кордилера Бланка, Перу. Същата година София Фотева и Николай Петков изкачват прочутия тур Модерни времена (Tempi Moderni) по Мармолада, Доломитите.

През 1997 г. е изкачен втори осемхилядник за клуба, вр. Дхаулагири, 8167 м, от Николай Петков. Същият заедно със София Фотева през 1998 г. оказват решаващо участие в изкачването на Транго Тауър в Каракорум, Пакистан. Същата година членове на клуба стъпват и на митичния за българите връх Кхан Тенгри, 7010 м.

През 2000 г. Михаил Михайлов и Николай Петков правят еднодневно изкачване на тур „Анук” по Пти Жорас (Petit Jorassess) в Алпите, а през 2002 г. трима клубни членове, Елица Павлова, Николай Петков и Тервел Керелов успешно направиха второ българско изкачване на маршрута Филип-Флам (Filippe-Flamm) по Северната стена на Чивета в Доломитите, с финал по тура на Комичи. През същата 2002 г. Николай Петков участва в международен екип при прокарването на нов маршрут по Comanche Ridge, Гранд Каньон, Аризона, Америка.

През годините членове на клуба правят огромен брой премиерни изкачвания в планините на България. Няколко тура носят името на клуба, като тур „Планинец” на Северната стена на Мальовица, тур „Орловец” и тур „Планинец” на Централната стена на Враца, тур „Планинец” и тур „Спартак” на Дяволските игли, тур „Орловец” на Райските скали и др. През 2004 г. членове на клуба направиха няколко нови спортни маршрута на Белидие хан.

Председатели на клуба през различните години са били Атанас Нейков, Димитър Димитров, Лука Вакарелов, Кирил Плашев, Кирил Георгиев, Николай Петков, Владимир Нешев.

На 19.02.2003 е АК "Планинец" е пререгистриран. За негов председател е избран Владимир Нешев.

Петър Атанасов


още материали